Докато разсъждавахме по какви теми ще пишем в нашия блог, си зададохме един много по-важен въпрос – кой ще ни чете ? И така достигнахме до долуизложените съждения.
Презумпцията, че подобен блог трябва да изследва практиките на съвременната архитектура, дизайн и предизвикателствата в тях, отговаря на въпроси като какви теми трябва да засяга блога ни, коя е специфичната му територия и на какво всъщност трябва да се посвети един блог. Да анализираме архитектурата и дизайна само от гледната точна на тези, които ги създават, означава да се игнорира много по-голяма заинтересована група от хора. Тези, които обитават пространствата, осезават ги и ги осмислят на много нива, но все пак не се опитват и стремят да обобщават опита си на езика на архитектурата. Сигурен, съм че тези потребители на пространствата са емоционално свързани с тях и също биха искали да говорят за архитектура и дизайн. Продължителното, всекидневно съприкосновение с продуктите на архитектурната индустрия води до особено отношение и знание за пространството.
В нашият блог не искаме да поставяме граници на жанровете за разискване. Ще обхванем безгранични и разнообразни текстове. Ще експериментираме в стила, тона, жанра и обхвата на съпоставките – критически анализи, хипотези, художествени текстове, есета, списъци, снимки, интервюта, прегледи, театрални и оперни пиеси, музика. Единствената граница ще бъде нашето и вашето въображение.
За сега положението е следното : повечето от текстовете за архитектура и дизайн са белязани от категоричното убеждение, че архитектите разбират сградите повече от фризьорите, обирджиите на банки, терористите, шофьорите. Откровено казано, не сме видели все още достатъчно убедителни доказателства, че това е така. Според нас живеещите са по-емоционално свързани с града и сградите, които обитават, от колкото тези, които са ги проектирали. Пример: Колко емоционално обвързани с града са изневеряващите мъж и жена, които се разхождат тайно?! Като конспиратори те познават всяко кътче в него, всяко дискретно фоайе и всеки твърде любопитен портиер. Много по-добре биха анализирали метрополиса от редица урбанисти и архитекти. Само с разликата, че тази двойка не би написала прес релийз, за да демонстрира специфичните си познания в сферата на урбанистиката. Да интервюираме подобна двойка, някой крадец в мола би било интересно предизвикателство за нас. Знаем, че с това няма да спечелим Притцкер, но пък не е това и нашата цел в случая. Ние искаме да разберем и осмислим въздействието на архитектурата върху цивилизацията и обратното.
Чистачи, бегачи, куриери, боклукчии, домакини, продавачи. Всички тези професии имат своя роля в обществото и всеки един от нас има своето специфично познание за пространството, за неговите слаби и силни места, за потенциала му.Никоя от тези гледни точки не може да се отхвърли и всички те трябва да са на разположение. Приемаме безгранично количество жанрове и перспективи , в чийто ключ могат да се интерпретират темите.
Ще работим по този блог с ангажираност, ентусиазъм и страст.
Ще рецензираме книги, сгради, градове, архитектура, улици, паркове, филми, идеи, дизайнери, интериорен дизайн, пространства, методи, софтуер, мечти, сюжети, събития, технологии и още хиляди неща, за които според нас и вас всеки трябва да говори.
ALL in Studio