Споделям още от самото начало, че не съм нито графичен дизайнер, нито вътрешен декоратор, още по-малко мебелен инженер или пък художник, не твърдя, че съм експерт по интериорен дизайн. Много мои колеги са по всичко взети заедно от гореспоменатите, но не и аз. Я съм прост архитект, който по стечение на обстоятелствата чертае линии на ръка с моливче / химикалче / рапидографче и понякога на сложен компютърен софтуер.
Та за това решихме да напишем няколко реда за тяхно величество дизайнирити и да разкажем що за животни са те! И както каза един приятел доктор психолог “Внимавайте! Те са сред нас!!!”
Повечето са много суетни, но суетата им се проявява по различен начин. Биват няколко типа:
В твоята глава дизайнЪТ най-вероятно се изразява с това как да боядисаш спалнята, какъв цвят диван да си купиш или какви пердета. Истината е, че вече и аз не знам какво точно е дизайнЪТ защото се оказа, че разликата между лятно бяло и зимно бяло всъщност била прекалено малка…дори едва забележима. Почти като амплитудата на темперетурата между 1 януари и 1 август. В крайна сметка не очаквайте прости обяснения на родният си език, а абстрактни. Ако настоявате за нещо по-конкретно – може да получите векторни. Тези хора дори не могат да вървят по улицата без да гледа, да се удивляват или да критикуват колегите си, надписите на магазините и всякакви сгради. Те са дълбоко убедени, че са проектирани и изпълнени от некадърници.
Понякога имат собствен живот. Освен зад моливчето и молескинчето, колкото и странно да звучи, дизайнерчетата имат собствен дом, интереси, прибират се, четат книги и гледат филми, дори се хранят на различно място от работното си. Събират се със себеподобните си и коментират като доктори пацинетите си. Календарът на националните и лични празници не съвпада с техния. Понякога решава, че ще ходи 2 седмици на море без да сподели с никой точно в най-кофти момента когато на обекта текат най-сложните монтажи. Дори не казва на колегите си в офиса! Телефонът, разбира се е изключен, тъй като локацията на която се намира в момента не съществува на картата!
Ако искате нещо да им кажете, първо си го преговорете. Разполагате с минута до две преди да загубят интерес, да спрат да ви слушат или да ви довършат мисълта. Когато ги питате нещо, ще ви задават въпроси, докато си отговорите сами. Ако нещо не знаете – питайте. Отговорът ще съдържа повече информация, отколкото искате и можете да поемете. Въпросът за дървото е неправилен. За да ви отговорят, първо трябва да научите за екосистемата, за климата, за гората, и след това за дървото.
Да си дизайнер се оказва, че е супер кеф. Честно! Срещаш всякакви хора. От подизпълнителите, колегите до клиентите! Адвокати и музиканти, минаваш през домакини, знаещи всичко за химията в препаратите, или свръх интелигентни майстори, които знаят как да оправят държавата… минаваш през другите дизайнери, които точно в момента /последните 5 години разбирай/ имат клиент, който нищо не разбира, не знае какво и защо го иска, и няма идея какво точно му трябва…. и завършваш с актьори и фотографи. ДИЗАЙНЪТ е универсален език и пред мен са се получавали жестоки комбинации.
Винаги имайте резервни планове за вечерта, съботата и отпуската си, за да не се разстройвате и разочаровате, понеже твърдата ви уговорка с тях не винаги означава много. Те са ангажирани предимно със себе си. Очаквайте неочакваното по всяко време. Ако пък се стигне до интимен момент и ДизайнерЪТ се скове и погледът му застине… не го приемайте лично, защото това е свързано с работата му, не с вас. Сетил се е как да направи завършващата фуга между тавана и ламперията! Може да не заминете на почивка или да не отидете на сватба, защото точно сега има вдъхновение и иска да поработи… Това с работата е някакъв вид бременност – обаче никой не знае кога ще е раждането и колко време ще продължи?! 🙂
И още по темата, този път за архитектите:
ALL in Studio